Училищни дейности

Поздрав за 24 Май от Анелия Монова – директор на СУ „Отец Паисий“ Медковец

Скъпи ученици, уважаеми учители и родители
На 24 май честваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. На този ден в България се отбелязва националния празник на просветата, културата и създаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни като „Солунските братя“.
Това е денят, в който всеки българин може да изкрещи с пълно гърло, че е горд потомък на нация, заемаща стратегическо място в историята на Европа. Той е символ на достойнство, традиция и духовност.
24 май, е най-светлият, най-съкровеният български празник – денят на светите братя Кирил и Методий. На този ден всички ние отдаваме почит на всички просветители, отдали живота си на нелесното поприще – да просвещаваме нашето бъдеще – децата и учениците, дошли в родното училище да получат знанието.
На 24 май ние, българите, отбелязваме не само появата на буквите, а почитаме и паметта на техните създатели. Даваме си сметка в каква тежка борба, кога и как – в битка с догми и канони, в битка с носителите на триезичната ерес – Константин Философ – свети Кирил, написа нашите Аз, Буки, Веди.
Годината е 855-та. Годината, след която нашият народ заема своето достойно място сред признатите народи на Европа. Ние знаем и добре помним как Климент, Наум, Ангеларий създадоха Преславската, Охридската школа. Как обучиха на четмо и писмо хиляди млади българи. И това е нашето основание да твърдим, че именно в люлката на Средновековна България се ражда, утвърждава и налага кирилицата като азбука на милиони хора, на много народи. И този безспорен исторически факт е в основата на националната ни гордост, че и ние сме дали нещо на света.

Уважаеми учители,
Вие сте продължителите на тези славни книжовници. И сега, когато се наложи да обучаваме младото поколение на четмо и писмо, на наука в електронна среда вие показахте храброст, справихте се с трудната задача за два дни да реорганизираме цялата си дейност и успоредно с нашите ученици да се учим да преподаваме онлайн, така че учениците ни да не изостават.
В този тържествен момент ще ми позволите да благодаря на г-н Николов и г-жа Данаилова, който успяха за две денонощия да изградят новите класни стаи за нашите възпитаници на електронната платформа, за да не губим и ден.
Благодаря ви колеги, вие сте храбреци !

Скъпи ученици,
На този ден всички ние отчитаме наученото през годината, гордеем се с нашите азбукарчета, които вече не само познават буквите, но могат и да четат и пишат. Поздравявам всички наши ученици, носили с чест името ученик.
Децата от подготвителната група продължиха да се обучават и забавляват със своята учителка и днес тя казва, че вече сте готови за първокласници.
Всички вие пораснахте с още една година, но не само физически, а и умствено, при тези извънредни условия станахте по-отговорни, по-разбиращи.
Тази година за първи път завършваме училище онлайн и празнуваме празника виртуално.
Скъпи дванадесетокласници, на вас се падна тихото излизане от училище, без тържествено изпращане, без бал, но ви пожелавам успешно представяне на матурите и дипломиране, на което да имате възможност да ви изпратим тържествено.
На добър път, млади хора, не забравяте родното училище и вашите учители, то като роден дом ще ви посрещне винаги.

Уважаеми родители,
На вас се падна тежката участ не само да осигурите на децата си необходимата техника, но и да бъдете помощник учители, да контактувате ежедневно и ежечасно с учителите и след това да разяснявате на децата си. Да им бъдете първи помощници, да ги подтиквате напред, да учите редом с тях. Станахме едно истинско голямо семейство, макар и дистанционно. Трудните моменти ни сплотиха, всички ние изпълнихме Договора, който сключихме в началото на учебната година, бяхме заедно, макар и във виртуалната класна стая.
Благодаря ви уважаеми родители, пожелавам ви здраве и търпение !
Честит празник !

Скъпи ученици, учители и родители вие се трудихте неимоверно много през цялата учебна година, но от началото на извънредното положение всички ние доказахме, че сме хора на нова България, граждани на Европа, живеещи в ХХI век, че технологиите не могат да ни затруднят.
Поклон пред труда на всички ! Ние, всички сме герои.

Да е честит светлият празник на всеки, който се чувства българин и изпитва гордост от този факт – гордост, респект и самочувствие, прекланяйки се пред богатото културно и историческо наследство, което имаме! Да са живи и здрави децата ни, и техните деца, за да могат да съхранят и занапред всичко българско!
Честит празник на всички учители, професионални и творчески успехи !

Нека като не можем да бъдем заедно на този светъл цветен празник, да бъдем обединени от Химна на Кирил и Методий, който да звучи от всеки дом и гордо да развеем българския трибагреник точно в 12 часа на 24 май.
Честит 24 май !

С уважение : Анелия Монова – директор на СУ „Отец Паисий“ с. Медковец

На добър път в живота, абитуриенти 2020

Скъпи дванадесетокласни! Някак неусетно изминаха едни осем години, през които бяхме заедно… Времето минава доста бързо…

Когато Ви взех в пети клас от предишната Ви класна, г-жа Василка Стефанова, Вие бяхте малки, много малки по моите критерии. Бяхте на по 10 – 11 години… И бяхте много на брой. В седми клас достигнахте до притеснителните 32 ученици в класа. Много спомени имаме с Вас, много случки и събития – смешни, разплакващи, ядосващи ни и днес; такива, които можем да разказваме като вицове и такива, които не трябва да разказваме никога пред никого! Осем години са и малко, и много. Когато се срещнахме преди 8 години, Вие приемахте всичко буквално, липсваше Ви абстрактна мисъл, бяхте най-малките на последния етаж. За тези осем години Вие:

– Пораснахте на ръст и вече всички сте над мен;

– Открихте разликата между реалност и мечти;

– Започнахте да мислите абстрактно;

– Станахте по – уравновесени и стабилни;

– Превърнахте се в прекрасни младежи и девойки! В най – красивите, всъщност, защото сте моят клас! И защото наистина няма по – красиви от Вас – все пак „моето гардже е най – красивото гардже“!;

– Започнахте първо да мислите, а после да действате.

Осем години, в които се променяхме взаимно. Смяхме се, плакахме, празнувахме, карахме се – бяхме си семейството! Осем години със спомени, които от днес ще се въртят в паметта на всеки един от Вас като сцени от любим филм, краят, на който е близо. Филм, в който самите Вие бяхте сценаристи, оператори, озвучители и актьори. А аз бях ужасният и стиснат продуцент. Вече извървяхте началото на трудния път на Вашата реализация и успехи. Това начало понякога беше трудно, друг път не толкова – както вече споменах: понякога смехотворно, понякога тъжно, понякога и двете заедно… Преживяхме много! Но в добрите семейства е така – остават заедно до края, независимо от случващото! Осем години плаках с Вас, заливах се от смях с Вас, правих нови „Велчови завери“ с Вас, мързелувах с Вас! Обичах Ви по своя си начин, стремейки се никога да не го разберете, за да ме слушате все пак… Скъпи абитуриенти, със сигурност си спомняте деня, в който , развълнувани и любопитни прекрачихте прага на училището. Знам, че 12 години в гимназия са си трудно нещо – имахте и приятни, и тежки моменти. Но във всички тези моменти Вие изграждахте своя характер, индивидуалност и изисквания към живота си, учехте се да бъдете част от колектив, да работите в екип и да носите отговорност. Пожелавам Ви да запазите у себе си детското, чистото, неподправеното, да не спирате да търсите истината и справедливостта, да продължите стремежа си към усъвършенстване, да не спирате да мечтаете! Вярвайте в себе си и така ще победите! Простете ми и ме извинете, ако в момент на слабост не съм била толкова великодушна, колкото Вие сте очаквали, ако понякога Ви се е струвало, че не съм била справедлива точно към Вас, точно в този момент! Родителите искат децата им да получат най-доброто – това искам и аз за Вас!

Предстоят Ви двата последни изпита в училище – ДЗИ. Пожелавам Ви да се справите с тях с лекота и усмивка! Те ще са последната Ви връзка с училището… Но, надявам се, не и с мен.

Випуск 2020, юбилеен за нашето училище, бъдете промяната, която искате да видите в света! Бъдете все така жизнени и млади по дух! Винаги ще бъдете „моят“ клас и винаги ще Ви давам за светъл пример! Обичам Ви!

На добър път, скъпи мои абитуриенти!

Светла Данаилова – ст. учител; кл. р-л на 75. гимназиален випуск при СУ „Отец Паисий“ – Медковец

На добър път в живота, абитуриенти 2020

Честит празник на славянската писменост и култура